Филологът Стефани Калчева за думите, от които оцеляхме, но не останахме същите
Снимка: Guliver / iStock
Много неща може да са субективни, но има и такива, за които всички ще се съгласим и ще се потупаме по гърбовете съчувствено. Такъв е случаят с родителските реплики. По-конкретно - за онези, от които получаваме обрив и обострен гастрит едновременно.
Днес отдаваме почит на всички, които са се съхранили психически след следните изказвания. В класацията за най-изнервящи реплики от родителите печелят тези три:
Накъдето си тръгнал, аз оттам се връщам
Добре, поздравления?! Как се отговаря на това? Особено, когато е примесено със снизходителен поглед, от който ти става ясно, че нищо не знаеш за живота и родителите ти винаги ще бъдат една крачка пред теб с мъдър житейски опит, от който да се комплексираш.
Ще обърна внимание все пак на поне една конкретна ситуация, която, вярвам, всеки е изпитал на собствен гръб.
В пика на любовно страдание, украсен с целия драматизъм на младостта, последното, от което имаш нужда, е някой да ти каже „Ааа, споко, и това ще мине, има много риби в морето“. В този момент не те интересуват другите риби в морето, дори не ти пука за самото море, искаш си твоята глупава риба, за която рониш сълзи.
А това, което постига майка ти, е да омаловажи болката в твоята глава - поне така го регистрира мозъкът. Значи страданието ти не е специално, а на всичкото отгоре, от това, което чу, ти предстоят още много страдания. Супер, олекна ти веднага!
Всичко правя за вас
Също равно на „Ти си най-важното за мен“ и „За теб живея“, което води до маниакално треперене над главата ти, желание за чуване по телефона минимум сутрин и вечер, проследяване на всекидневието ти от-до и непрекъснати разкази как целият живот на родителя е посветен на това да имаш покрив над главата и хляб на масата. И че ще разбереш какво е жертвеност и отдаденост чак, когато самият ти станеш родител.
Никой не иска да носи такава отговорност за чуждото щастие, защото в пакета се включва и вината. Познавам хора, които не заминаха да следват в чужбина, само защото техните постоянно им мелеха, че без тях са изгубени. Вкопчването по такъв маниакален начин води до увреждания и в двете страни.
Тук е и репликата „Без мен си заникъде“ и „Ако не бях аз, досега да сте загинали“. Често следва прочувствена история как майката или бащата се е отказал от кариера/неустоимо предложение/образование, заради теб.
Защото така. Защото съм ти майка/баща/стринка/
Отговор на много зададени въпроси:
Защо да се прибера по-рано? Защото така.
Защо да следвам право, а не психология? Защото съм ти майка и знам най-добре.
Защо да не си направя татуировка? Защото съм ти баща и ти казвам, че не може.
Изобщо ти нищо не знаеш и в очите на своите родители винаги ще бъде така. Дори, когато имаш деца, ще ти дават акъл как да го лекуваш и възпитаваш, защото… накъдето си тръгнал, те оттам се връщат. Защото така.
А най-лошото е, че след години, в едно мразовито февруарско утро, ще усетиш като на забавен каданс, как от устата ти излиза „Всичко правя за вас!“, „Има много риби в морето“ и „Защото така“.
Трансформацията е неизбежна. Всички ние си казваме редовно, че няма да повтаряме грешките на нашите родители, че ще бъдем супермодерни, освободени и готини, но истината е, че във всеки дреме по едно „Защото така“, което чака сгоден случай да се роди с крясък.
Който не е бил досаден и поучителен, пръв да завърти очи!
Стефани Калчева
Снимка: личен архив
Стефани е филолог и човек, който обича да си играе с думите, да открива нови техни значения и книжни вселени. Обожава руска литература, грамофони и джаз.
Чрез игра с детето може да бъдете полезни и за някои важни умения за неговото развитие.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари